За гъзетата...

Така значи... Седя си аз в едно кафенце в София и понеже имам около час престой тука, реших да пиша 2-3 думи...
1-вото за което се сещам е един спомен от събота вечерта, като се прибирах по главната - става въпрос за 2-3 часа пез нощта. Та минавам аз покрай дискотека Фобия и гледам една тълпа гъзарчета отпред, добре засега всичко е ОК - не е като да виждам нещо ново... Да ама двама от въпросните индивиди се качват в няк'во BMW и решават да тръгват. То не беше въртене на гуми, не беше гъзария, ми направо незнам... Е ОК де, пак не е кой-знае каква гледка. Да ама след няколко секунди пича зад волана реши, че трябва да тръгне и май там му беше грешката. Та от празната уличка пред БНБ, как успя да нацели единствения паркиран бус, незнам. Сигурно е трудно и се иска върхвна концентрация, сто процента пича е цъкал поне 10 години на симулатори в Тибет, че да е подготвен за ситуацията. Е както и да е, 5-6 секунди форсиране на двигателя, 10-15 секунди пилене на гуми и после 1-1,5 секунди професионално каране по добре пресметнатата крива, с крайна цел - бял бус, паркиран на отсрещния тротоар. Още 2-3 секунди за осъзнаване, 10-тина секунди за задна и изчезване по най-бъзния начин от местопрестъплението. И така, в рамките на половин минута всичко беше приключило и единствения спомен за това изпълнение е кряскащата аларма на леко поомачкания бус, остатъците от един фар и един стоп, както и търкалящатата се от смях тълпа по паважа пред дискотеката. Това ме държа в приповдигнато настроение, преминаващо от истеричен смях към зле прикрита усмивка, която взе да изчезва чак в района на Джумаята.
Каква е поуката: Гъзарията може и да топли, но надали поправя фарове и изчуква калници.