Понякога лежа нощем в леглото си, загледан в безбройните звезди, озаряващи със студената си далечна светлина тихия, вглъбен в себе си космичен простор на небесното покривало и се чудя... Къде по дяволите е таванът?!Мдам, определено се изложихме снощи. Двама души, два литра вино не могат да оправят... Таз година Трифон май хич не беше отрезан. Момент да си сипя още една чаша... Готово. Остана около половин литър, още го гледам тъжно... Наздраве. Великият вселенски въпрос, кой ще приключи пръв - аз или пиенето, явно придоби нова тъмночервена форма, която твърдо, полу-сухо, но леко сладникаво е решила да се справи с мен. Защо ли ни трябваше да омотаме мезето толкова бързо? Е... Поне не съм сам - изгряващото слънце ми прави компания, докато слушаме прочувствената мелодия идваща от вентилатора на процесора. Този нов транс унася всичко наоколо - живо и неодушевено, даже печката се опитва да приглася на мелодията. Не и се получва, не се е научила да пее тихо и се опитва да поеме веднага ролята на солист, като оставя беквокалите на вентилаторчето. Ето, умори се и спря... Не и се отдава, както казах - става само за кратки арии, не може да издържи цял концерт. Поглеждам нагоре към стената, Ин и Ян също поглеждат към мен - единият усмихнат, другият натъжен, всеки ме гледа с единственото си око, взето назаем от брат си. Майната им! И на черния, и на белия. There's a gray place between black and white! Знам, че аз ги нарисувах на стената, знам че не съм добавил всемогъщия сив цвят... И е нарочно! Защото се надявах да го избегна, да се махна от сивотата и тя да се махне от мен. Да бъде само черно или само бяло, без значение кое... Само да не е сиво... И какво? Сега стоят на стената и ме гледат - безизразни, посивели... Дори и те. Макар и ярко да се открояват, да се виждат чертите им и реалния им цвят- прясно боядисан, все едно вчера. И пак, пак вонят на сивота, която все едно излиза от тях и се изсипва върху всичко. Сива стая, сиви мебели, сиви прозорци, с прокрадваща се през тях сива светлина, подхранвана от сивия звук на вентилатора, сиво тананикащ си под ръцете ми, докато пиша поредното сиво изречение.
Сиво, всичко е сиво... Освен червеното вино.
P.S. Вземе напишете някой коментар, или поне глзсувайте в скапаната анкета (2 клика са, мързели такива). Имам чуството, че само аз посещавам тоя блог.
P.P.S. (или P.S.2) Кое е най споменаваното име в компютърния свят? Бил Гейтс? Не - майка му!
Ще дам малко разяснения по горния текст, преди да си помислите, че съм се вкарал в някой депресарски филм. Това е просто една идея която ми хрумна преди неопределено време, просто я пречупих през призмата на вчерашния ден и я овкусих с малко вино :) Сутрешната Свищовска мъгла ми припомни тази позабравена мисъл, а по-натаък ще добавя и една друга моя идея за сивото (много интересен цвят btw)
ОтговорИзтриванеСивото е най-гадния цвят, даже е страшен. Обаче реално погледнато всичко е сиво. Като в граф Монте Кристо (:
ОтговорИзтриванеЗа сивото може и да се поспори, защото както има и безлично сиво, така също съществува и красивото тъмно, графитено, наситено сиво или например сиво-зеленото (пак тъмно и пак наситено :)), което всъщност е цветът на нощта (А не черното, както си мислят повечето).
ОтговорИзтриванеЗагледайте се някой път и ще го видите :)
е виждам ,още не си изгубил вдъхновението си ,което само ме радва.Продължавам да твърдя, че имаш голям талант,а ако имаш и време погледни блога на Жоро Пентаграма.
ОтговорИзтриване