Kill all humans

Hope is wasted on the hopeless...

2009-05-21T04:42:00.000+03:00

Одавна не съм писал. Не е защото не съм искал или съм нямал време. Не е защото съм в някаква творческа криза или както там го наричат това състояние. По-скоро не съм имал една цялостна идея, която да хвана за ушите, да я ударя два пъти в масата, да я прекарам през ситното ренде и да я поръся върху клавиатурата. Нещо което да нарека заършена мисъл, което да ми се иска да споделя, а не да захвърля в някой тъмен ъгъл на хард диска. Някъде далеч, потънал под няколко слоя прах, но недокоснат от паяжините. Или по-скоро паяжината – the world wide web… Много идеи поникнаха от благородната почва, наречена простичко „моето въображение”, някои добри, някои не чак толкова. Не мисля да ги споделям с вас, защото това доста сериозно може да осуети плановете ми за завладяване на света. Но поне мога да ви насоча, към това как да доживеете безпроблемно до дните на моето господарство над всичко :Р
Замисляли ли сте се за онази най-голяма беда, онова най-голямо зло, най-унищожителната самозаблуда – надеждата. Не напразно в старогръцките митове, след като Пандора отваря известната на всички кутия и след като всички злини, болести и ужаси се разпиляват по света, на дъното на въпросната кутия остава именно тя – надеждата. Винаги ми е било странно това, че хората приемат надеждата като нещо хубаво, като нещо което да ги крепи и поддържа, нещо в което да вярват. Предполагам вече сте разбрали, че аз имам малко по-различно мнение по въпроса. За мен надеждата е последната садистична шега на съдбата, сложена тъкмо на правилното място, за да удължи агонията преди последното издихание да каже глухо сбогом. Като протегната към теб ръка, която прекалено късно разбираш, че не се протяга да ти помогне, за да те измъкне от пропастта, а за да барабани по пръстите ти или да те гъделичка докато не се отпуснеш в нищото. Или в най-добрия случай просто бързо да ти прекърши врата. Понякога това също е нужно, за да се осъзнаеш и да разбереш истината за нещата. Може да е грубо, може да е брутално, може да е всичко останало, но понякога истината си проличава чак след като те зашлеви с лопата по слепоочието. Не унивай, че си понесъл такъв удар, а го приеми като урок, като инвестиция в бъдещето на собствената ти личност. И не слушай другите, няма смисъл да слушаш и мен ако не го искаш, просто трябва да намериш собствен начин да го преодолееш. А ако някой ти каже, че си безнадежден случай – усмихни се, вече си изминал половината път.
Смятам да започна заключението със сентенцията на един „велик” мислител (моя милост), която гласи следното: „Надеждата е най-дълбоката бездна, паднеш ли в нея спасение трудно се намира.”
Затова захвърли надеждата – тя е ненужна. По-добре направи нещо, повярвай в нещо. Просто я зачертай. Не казвай „аз се надявам, че ще...”, кажи по-простото „аз ще...”, не се надявай за нещо – искай го. Не се надявай на късмета си – вярвай в него (аз затова съм късметлия, защото знам, че съм такъв и се възползвам от това). „Надеждата умира последна...”. Абсолютно вярно, защото е като тумор – унищожава тялото, а после умира заедно с него. Убий я в зародиш, преди да те е изпреварила, а после продължи напред с усмивка и съдбата стисната между зъбите.

Да отбележим днешната дата, или Happy birthday to me...

2009-04-08T06:28:00.003+03:00

Седя си в София на гарата за пореден път и решавам да допълня блога с нещо... Не баш нещо интересно, но все пак нещо :)
Часът е 6 без 10 (мале, как можах баш на този час да случа... поне е сутрин :)) Чакам си влака за Свищов, който е в 7ч. и заедно с това чакам да отвори кафенето на гарата в което има Wi-Fi, което отваря в 6ч. (Notepad FTW!)
До тук картинката е ясна, предполагам. А сега, с какво може да се запомни днешния ден? Естествено, че на тази дата е бил роден не кой да е, а моя милост. Преди 25 години на бял (или по-скоро малко по-шарен) свят се е появил "скромният" автор на този блог. В гр. Рига (това е столицата на Латвия, за незапознатите) се появява едно хлапе, което по-късно еволюира до побъркан метъл, психопат и сериен убиец... С други думи - готин тип :)
Бих написал и по-подробна биография на дадения субект, но това ще оставя за друг път. Сега повече за днешния ден.
Такааа... По традиция това е нещо което се отбелязва с тридневен купон, затова вечерта на 6-ти с/у 7-ми направихме едно пробно в Пъзела (ЧРД и на тебе Коце!), че да видим как ще мине, снощи ударихме едно скромно в Rocks, No Sense и на тепето.
Благодаря много син ми/баща ми (Blake), че остана с мен чак докато ми дойде влака, също така благодаря на Фил и Мимето, че ме уважиха и дойдоха. И не на последно място благодаря на Надя, Надя (ЧРД и на тебе Няде!) и компания, че изникнаха от никъде точно когато се чудехме к'во да правим :)
Сега предстои последната част - купона в Свищов! Очаква се наличието на сериозни количества бира, също така много желаещи да намалят упоменатите количества, музика на живо (И тук за всички привърженици на чалгата ще трябва да кажа: FUCK YOU!) Адаша ще свири и ще пее, после съм запланувал ретро парти у една дискотечница :)
Туй то, май... Ще трябва да видя кафенето дали е отворило, че да кача този, хъм, пътепис в блога. А да, най-важното, който има мерак да се чувства поканен - Свищов, Кафе-бар & Грил Smile около 21ч... И дискотека Енигма след 24ч. Също така ето ми телефона за всеки случай - 0885 871 333
Е, явно ще приключвам, доста дълго стана вече, пък е студено тука и някви гълъби ми развалят гледката :))
Happy birthday to me & Rock on!

След дългата творческа пауза...

2009-04-03T10:18:00.006+03:00

"Я... Аз верно че имах блог бе."

Тази мисъл се появи ненадейно в кухината между ушите ми и веднага се сви в едно тъмно ъгълче самотна и уплашена. Започна да подсмърча докато си бършеше сополите в съвестта ми. Плахо подритвайки нервните окончания, които карат пръстите ми да барабанят по клавиатурата, мисълта ме накара да напиша адреса, към който да ме откара браузъра.
"А бях решил да пиша поне веднъж седмично."
Докато гледам намръщено датата на последния си пост, тази мисъл веднага нахлува в тъмната стаичка на съзнанието ми, а предишната изкрещява от ужас и се разпада на пиксели. Мисълта решава да поостане за малко, оглеждайки се наоколо, но явно победена от самотата и скуката на празното пространство, въздъхва отегчено и се разтапя в нищото.
"Взема да драсна два реда ли?"
"Знаех си, че не трябва да мисля, започват да ми идват идеи."
И докато осъзная какво става вече съм изписал половин страница...
"Добре, де ама с какво да започна? Хмм... Като гледам, начало вече има, остава да добавя и някакъв смислен пълнеж, пък току-виж се получило нещо. Както и да, предлагам да спомена къде се губих през цялото това време."
Множество гласове изразяват подкрепата си, няколко казват, че това е поредната простотия, ама "айде давай - то, по-умно нещо кухината ти няма да роди", други се въздържат от коментар и само мърморят безсмислици с монотонен глас изпълнен с тъпо отчаяние. Оглеждам наоколо... Сам съм в стаята.
Е, добре... Поне си имам оправдание - гласовете ми казаха да го направя. :)

Напоследък не съм сред най-активните, защото вниманието ми бе отправено към една театрална пиеска. Някои предполагам знаят, че театърът ми е страст... Та тъй, предложиха ми да участвам в една пиеса. Пихме по едно кафе (или май беше бира) с момичето което играе главната роля. Аз прегледах сценария, хареса ми - лека, приятна и забавна творба на Венко Евтимов. Казва се Индулгенция за обич и е за 2-ма души - момче и момиче. Съгласих се, отидохме в театъра, за да се срещна с режисьора, той ме одобри и готово... От там нататък следваха доста репетиции и накрая изнсохме представлението на 7-мия фестивал на аматьорските кафе-театри в Свищов. Всичко мина добре, журито ни повика накрая, за да ни похвали и за да ни отправи някои малки критики, Николай Урумов ни благодари, за това че му оправихме настроението, след другите изпълнения и така... На следващия ден беше награждаването - взехме две 2-ри награди, доста добър завършек. После имаше празнуване, танцуване и т.н.. После последва времето за релакс и след няколко дни реших да се поровя из сайтовете и тогава ми хрумна нещо:
"Я... Аз верно че имах блог бе."
И нататък... Нататък май вече го знаете :)

Цък тук, скрол надолу, втората снимка - Марин Маринов (Режисьор), Донна Красимирова (Ема), Венцислав Видев (Дан)... т.е. моя милост :)

Малка нощна муза

2009-02-19T15:34:00.013+02:00

- Insanity is in the eye of the beholder!
- When you find yourself drowning in madness, dive!

Ето я музата, покрай мен лети
Сваля си блузата, а аз вдигам очи
Аз нея гледам, но друга ми изскочи
С чука по главата и ме просна по очи

Завърза ме здраво и ръце, и крака
Погледна ме хищно и се изсмя
Двете ме влачат по улици криви
Едната плаче, другата се хили

Завличат ме в някаква къща огромна
Със хиляди крясъци и стотици хора
Под мене усещам дървото на пода
Почти дъх поемам и ми скачат отгоре

Устни жадно отварят, зъби забиват
Кръвта оставят, а мъката изпиват
Събуждам се с крясък, поглеждам тавана
Мониторът с блясък ми отправя покана

Пред него да седна и на вас да напиша
Как хищната муза изпратена свише
Открадна от мен всяка тъжна фраза
И лудост наля във главата ми празна

Наряза на кубчета две парчета наслада
Поля ги обилно с червена лимонада
Добави злоба на прах, керосин и тамян
После пусна всичко в огромен тиган

Взе лъжичка хумор от солиден буркан
Помириса я, кихна и в този тиган
Обърна цял един рафт със подправки
Ирония, сатира, смях и сънища сладки

Изтръпна, погледна в тигана и спря
Вдигна вежди и всичко в главата изля
Потърси със поглед за случаен свидетел
Предпазливо и докато никой не е усетил

Разбърка с лъжица странната смес
Извади щипка галантност и поръси с финес
Затвори главата ми със силен замах
Щракна със пръсти и стана на прах

Точно тогава се събудих с въздишка
Седнах на стола и започнах да пиша
Това малко стихче за странната вечер
И как ме отвлякоха музите вечни

Към моята лудост и въображение
Които видях във едно отражение
На мойта летяща нейде глава
Затова седнах и написах това.

D&D christmas song

2009-02-15T13:18:00.005+02:00

Това творение на нечий болен разум бе намерено от мен в дълбоките дебри на интернета... Макар и вече да е късно за коледни песнички реших да го споделя.
За всички Dungeons & Dragons и RPG фенове или за тези които ще харесат този вариант на Jingle Bells :)

Slashing through the Orcs
With a good two-handed blade
Over corpses we go
And through the gore we wade
Mace on helmet rings
Making bodies fly
What fun to sing our SLAYING song
And watch these suckers die!

Chorus:
Oh, ring their bells with swords and spells
Don't let 'em get away!
We're brave and bold for fame and gold
We'll make a lot today!
Oh, ring their bells with swords and spells
Don't let 'em get away!
We'll hack and slash and blast and trash
And blow these dudes away!

Crashing through the door
Into the dragon's nose
Our mage whips out a Cone of Cold
And out its fire goes!
Elven bowstrings sing
Making balrogs fall
And our thief finds a secret door
Into the treasure hall!

(Chorus)

Then appears the Lich
With his demon guard
Our wizard yawns and wishes
We'd run into something HARD...
He begins to cast
His 19th level spell
That damn Lich throws a Gate at us
And drops us all in Hell!

(Chorus)

We appear in Hell
In front of Satan's Throne
Our cleric waves us out the door
And takes him on alone!
Satan's legions don't
Want to let us go
Our Techno pulls a bazooka out
And NUKES 'em 'til they GLOW!

Oh, ring their bells with prayers and spells
Don't let 'em get away!
We're brave and bold and CRAZED, we're told
To think we'll live the day!
Oh, ring their bells with swords and shells
Don't let 'em get away!
We'll hack and slash and blast and trash
And blow these dudes away!
Yes, we'll hack and slash and blast and trash
And drag our loot away!!

Сиво...

2009-02-15T06:31:00.009+02:00

Понякога лежа нощем в леглото си, загледан в безбройните звезди, озаряващи със студената си далечна светлина тихия, вглъбен в себе си космичен простор на небесното покривало и се чудя... Къде по дяволите е таванът?!

Мдам, определено се изложихме снощи. Двама души, два литра вино не могат да оправят... Таз година Трифон май хич не беше отрезан. Момент да си сипя още една чаша... Готово. Остана около половин литър, още го гледам тъжно... Наздраве. Великият вселенски въпрос, кой ще приключи пръв - аз или пиенето, явно придоби нова тъмночервена форма, която твърдо, полу-сухо, но леко сладникаво е решила да се справи с мен. Защо ли ни трябваше да омотаме мезето толкова бързо? Е... Поне не съм сам - изгряващото слънце ми прави компания, докато слушаме прочувствената мелодия идваща от вентилатора на процесора. Този нов транс унася всичко наоколо - живо и неодушевено, даже печката се опитва да приглася на мелодията. Не и се получва, не се е научила да пее тихо и се опитва да поеме веднага ролята на солист, като оставя беквокалите на вентилаторчето. Ето, умори се и спря... Не и се отдава, както казах - става само за кратки арии, не може да издържи цял концерт. Поглеждам нагоре към стената, Ин и Ян също поглеждат към мен - единият усмихнат, другият натъжен, всеки ме гледа с единственото си око, взето назаем от брат си. Майната им! И на черния, и на белия. There's a gray place between black and white! Знам, че аз ги нарисувах на стената, знам че не съм добавил всемогъщия сив цвят... И е нарочно! Защото се надявах да го избегна, да се махна от сивотата и тя да се махне от мен. Да бъде само черно или само бяло, без значение кое... Само да не е сиво... И какво? Сега стоят на стената и ме гледат - безизразни, посивели... Дори и те. Макар и ярко да се открояват, да се виждат чертите им и реалния им цвят- прясно боядисан, все едно вчера. И пак, пак вонят на сивота, която все едно излиза от тях и се изсипва върху всичко. Сива стая, сиви мебели, сиви прозорци, с прокрадваща се през тях сива светлина, подхранвана от сивия звук на вентилатора, сиво тананикащ си под ръцете ми, докато пиша поредното сиво изречение.
Сиво, всичко е сиво... Освен червеното вино.

P.S. Вземе напишете някой коментар, или поне глзсувайте в скапаната анкета (2 клика са, мързели такива). Имам чуството, че само аз посещавам тоя блог.

P.P.S. (или P.S.2) Кое е най споменаваното име в компютърния свят? Бил Гейтс? Не - майка му!

За гъзетата...

2009-02-11T06:10:00.004+02:00

Така значи... Седя си аз в едно кафенце в София и понеже имам около час престой тука, реших да пиша 2-3 думи...
1-вото за което се сещам е един спомен от събота вечерта, като се прибирах по главната - става въпрос за 2-3 часа пез нощта. Та минавам аз покрай дискотека Фобия и гледам една тълпа гъзарчета отпред, добре засега всичко е ОК - не е като да виждам нещо ново... Да ама двама от въпросните индивиди се качват в няк'во BMW и решават да тръгват. То не беше въртене на гуми, не беше гъзария, ми направо незнам... Е ОК де, пак не е кой-знае каква гледка. Да ама след няколко секунди пича зад волана реши, че трябва да тръгне и май там му беше грешката. Та от празната уличка пред БНБ, как успя да нацели единствения паркиран бус, незнам. Сигурно е трудно и се иска върхвна концентрация, сто процента пича е цъкал поне 10 години на симулатори в Тибет, че да е подготвен за ситуацията. Е както и да е, 5-6 секунди форсиране на двигателя, 10-15 секунди пилене на гуми и после 1-1,5 секунди професионално каране по добре пресметнатата крива, с крайна цел - бял бус, паркиран на отсрещния тротоар. Още 2-3 секунди за осъзнаване, 10-тина секунди за задна и изчезване по най-бъзния начин от местопрестъплението. И така, в рамките на половин минута всичко беше приключило и единствения спомен за това изпълнение е кряскащата аларма на леко поомачкания бус, остатъците от един фар и един стоп, както и търкалящатата се от смях тълпа по паважа пред дискотеката. Това ме държа в приповдигнато настроение, преминаващо от истеричен смях към зле прикрита усмивка, която взе да изчезва чак в района на Джумаята.
Каква е поуката: Гъзарията може и да топли, но надали поправя фарове и изчуква калници.

Latin FTW...

2009-02-08T21:00:00.004+02:00

Мисля, че бях обещал да споделя с вас някои от любимите ми латински сентенции... Зат'ва, ето ги:

Vescere bracis meis
Яж ми шортите

Catapultam habeo. Nisi pecuniam omnem mihi dabis, ad caput tuum saxum immane mittam
Имам катапулт. Дайте ми всичките си пари, или ще запратя огромен камък върху главите ви.

Sit vis vobiscum
May the force be with you :)

Postatem obscuri lateris nescitis
You do not know the power of the dark side.

Hostes alienigeni me abduxerunt. Qui annus est?
Бях отвлечен от извънземни. Коя година е?

Valui ad satanam in computatrum meum invocandum.
I succeeded in summoning satan into my computer :)

Brevior saltare cum deformibus mulieribus est vita
Животът е прекалено кратък, че да танцуваш с грозни жени

А това е моят принос към великите мисли (Не гарантирам да са граматически верни):

Scribo ergo adsum
Пиша, следователно присъствам (Или логичния отговор на въпроса "Тук ли си?" или "Там ли си?")

Nihil specialis ad scriptum huc
Нищо интересно не пише тук (Така може да запълните някое поле от типа на "Кратко описание" или "Повече за Вас")

P.S. Май ще е добре да преведа и какво пише горе, след Kill all humans

Vi veni veniversum vivius vici
Чрез силата на истината докато живях завладях вселената

Римски пейзажи...

2009-02-06T23:21:00.009+02:00

Вече минаха над 2 седмици от както последно написах нещо повече от 2 реда тук. Затова си помислих, че може и да изтипосам нещо преди да сте забравили за съществуването ми.

Спомням си Вечният град - центърът на света, столицата на империята, люлката на западната цивилизация. Той е пред мен, гледащ отвисоко всички покорени народи, гордо изправеният любимец на боговете, стоящ величествено върху седемте хълма - целият в мрамор и злато, потънал в мистичната мъгла на вековете и озарен от Сол, излизащ за ежедневната си разходка по небосвода със своята колесница.
Премигвам с очи и поглеждам отново... Изгнилият град - центърът и столицата на покварената империя, люлката на разврата. Той е там и се смее, смее се с желязна болка в гласа си, повален на земята, прикован с ръждиви копия към седемте хълма. Натрошеният мрамор и разграбеното злато се скриват в облаци дим, а бушуващият пожар се разхожда по улиците, решен да пречисти всичко и всеки.
Да, наистина беше красиво. Истински епична картина. Върху това така обширно платно творецът, с няколко изкусни замаха на боздуган или бойна брадва, бе изобразил хилядите обречени души лежащи в алено езеро, отразяващо във вълните си безгрижно блестящите пламъци на пожара, танцуващ по покривите на града. От едната страна брадат, дългокос и облечен в кожи варварин изпробващ остротата на меча си, като за целта неотразима помощ му оказват вратовете на пленниците. От другата страна група не по-малко космати индивиди, облечени в бели тоги с пресни петна кръв по тях и златни лаврови венци по главите, пекат кон върху остатък от дървена постройка. А лекият бриз довява затихващите писъци на римските граждани, примесени със смеха на завоевателите и дрънчащите чували със заграбено злато. И тогава дойде тя - тишината. Тишината беше най-красива от всичко.

Всъщност това горе ми хрумна на момента... Идеята на целия този пост беше да споделя с вас няколко любими латински сентенции, ама както винаги се отплеснах... Е ще ги постна в следващия, ама след като изям нещо.

Не че се хваля...

2009-01-23T22:35:00.004+02:00

Ама баш т'ва правя :)

Политическата кариера...

2009-01-20T11:17:00.012+02:00

Знаех си аз, че съм избрал правилен план за действие - да завърша МИО, да изградя политическа кариера и после да се отдам на изкуството. И като пример, ще дам успехите в изобразителното изкуство на колегата и сънародник В. Путин. Оказва се, че той нарисувал картина за някакъв благотворителен коледен търг и платното му се продало за скромните 1,1 милиона долара... (Статията и картината)

План-програмата за бъдещето ми навлизане в политическите и творчески среди никога не е била по-ясно начертана пред мен. Всъщност изрисувана с маслени бои върху платно... Пък и понеже вече на всички е ясно колко съм скромен (Ако не е - цъкни тук) смятам моите картини да са с начална цена 2 милиона долара. (Е аз да не съм по-лош драскач от Путин я?) Естествено ще подаря на Владимир Владимирович една от картините си - все пак той подхрани идеята ми с 1,1 милиона причини за надежда, направо и даде криле, и то зелени, е с разни аматьорски портрети на някакви президенти по тях, ама не може всичко да е перфектно.
Да... Този ден ще остане паметен. Поне за мен. И за тези които ще седят с мен, на яхтата ми, паркирана до някой тропически остров, пиейки студена бира в горещия януарски следобед, предполагам и за тях ще е паметен. :)

Пост Скриптум: Честито, газът идва. Внимавайте да не ви изненада, да влезне с взлом у вас, да ви повали на земята, да ви свали брутално долните гащи и да ви опърли космите по седалищните части... Газът е опасен! Бъдете готови и си пазете космите!

Отново зимна приказка

2009-01-18T03:06:00.004+02:00

Отново мъглите се скитат
По мрачния град вкочанени
И всички мисли отлитат
С крила отровно зелени

Отново зимата свети
А вятърът остро разрязва
Разхвърля небрежно конфети
Истории тъжни разказва

Отново мълчат светлините
Уплашени гледат към здрача
И закъснели лъчите
Към хоризонта се влачат

Отново изгрява луната
И стопля зеница смразена
Загледана жално в дъгата
От светещ екран овъглена

Отново суровата скука
Ни гледа с ехидна усмивка
И трудно се вижда пролука
Във мръсната зимна лютивка

Отново самотен задрямвам
Потокът с идеи умира
Какво съм написал забравям
Но отварям последната бира

Игра със страховете

2009-01-17T17:15:00.006+02:00

Старо е, но аз си го харесвам...

Поглеждам към луната омагьосан.
Със слюнка се изпълва сухата уста.
Изтръпва всеки нерв и всеки косъм.
Отново искам в тишината да крещя.

Очите червенеят, зъбите растат.
Със тъмнината сливам се, изчезвам в нея.
И пак долавям мириса на кръв
И цялото ми тяло хем гори, хем леденее.

Оглежадам всички преминаващи край мен,
Най-вече вратовете им и вените по тях.
Обръщат се, усетили са погледа студен,
Но не ме виждат, само чуват истеричен смях.

Забързват се щом пак с очите ги пронижа,
Оглеждат се назад във параноя.
Опиянени от страха се спъват по паважа
И бягат като луди ако заговоря.

Играя на преследване в нощта.
Не съм на лов, това е само за забава.
От суеверните човешки същества,
Изпивам всяка капка смелост със наслада...

Alive

2009-01-17T04:50:00.004+02:00

Имам чувството, че ме е хванала творческата диария - цвъцам ги разни, разнообразни и по много... Ама за да не си пренапълня блога с глупости, засега пускам само едно.

Alive

Make a path, for I am comming
Smile at shadows - I am there
Stand beside me, for I have risen
It started... Are you not aware?

Once again I've joined the living
I walk with mortals once again
Smile with me and do my bidding
For I am the salvation's flame

Как не съм се удавил в скромността си...

2009-01-17T00:22:00.008+02:00

Посвещава се на... тя си знае.

(Томи, няма да казвам, че за теб става въпрос :P)

Та подхвърлиха ми тука една идея за заглавието на следващото ми словоизлияние... До тук добре - темата я имам, ама нататък? Т'ва все едно да пиша есе... Всъщност май точно това си е... МРАЗЯ да пиша есета, а защо пък - винаги са ми казвали, че ме бива в това... Класната ми в средното все ме упрекваше за това, толкоз хубави били, а пък с такова нежелание съм ги бил писал... Е така е, к'во да правя, просто МРАЗЯ да пиша есета!
Та тъй - имам си аз тема за размисъл, ама нямам теза... Май изсмуках някакъв увод от болното си съзнание (гениалността също е болест, нали така :)) ... And now what? А да - скромен съм бил? Ами много ясно - то си е семейна черта, питайте Блейката за подтвърждение на посочените факти. То и на него си му личи - нали сме рода все пак. Тез неща с кръвта се предават, барабар с красотата... Е и кухината свързваща двете уши и тя върви в комплект, ама к'во ми пука - нЪли съм УбаФ!
Пък и какво му трябва на един икономист с амбиции за политическа кариера? Във всеки случай - не и мозък. А виж черен дроб, или по-скоро три, това вече си е съвсем друго нещо. (Бат Венцо за Премиер - безплатна бира за всички, парите ще ги вземем от бюджета за здравеопазването - понеже бирата е полезна за бъбреците, ще я пишем като превантивна мярка за предотвратяване на вероятна епиемия от бъбречни кризи!). Следователно и пропорционална глътка се иска, както и изкуството да поддържаш колкото се може по-дълго, на масата подходящото състояние: трезвен / полутрезвен / леко подпийнал / полупиян / недопрепил / по*хлъц*чти ходещ / едвам лазещ / безгрижно реещ се (кое е най-удачно според личната преценка и т.н.)
Така... Има вече и разни глупости, които да запълват мястото образуващо се след увода... Може спокойно да твърдим, че есето придобива някакъв вид... Доколко е приличен този вид и дали въобще мяза на нещо е въпрос за друга дискусия, затова ще продължим нататък.
Тук е времето да спомена и нещо за себе си, все пак всичко до тук беше пак за мен.
Да направим един малък тест, отнасящ се единствено и само за моята, както вече разбрахме, скромна личност.

Венци е: (посочете верния отговор)
1) Скромен жител на красивия български град Пловдив
2) Дотолкова умен, че да не му трябва мозък, за да мисли - 'щото ако имаше, нямаше как да му се събере в черепната кутия.
3) Страшно УбаФ - кат го видя, чак страх ме хваща.
4) Доста ерудиран по всякави въпроси, най-вече по тези за които си мислите, че не можете да намерите обща тема за разговор.
5) Всестранно развит талант, затъмняващ с блясъка на дарбите си дори и лампите по мрачните пловдивски улички.
6) Изключителен хуманист, обичащ всичко човешко (най-вече човешките кръв, мръвки, страх, предсмъртни писъци и красивите очи)
7) Като малък е бил отвлечен от извънземни, които неподготвени за това което им предстои, биват изучени най-подробно от него в серия от експерименти, следствие от които е унищожението на две трети от екипажа им, поради което те решават още дълго време да се въздържат от контакт със същества от същата планета.
8) В предишния си живот се е занимавал с лов на върколаци, мечколаци и бубараци като е основен виновник за рязкото намаляване на популацията им (от любов към хората е всичко, или по-скоро от скука).
9) Той е "малко и невинно" и "не ги разбира тез работи"...
10) Всичко горепосочено

След проведеното статистическо проучване, се оказва че 96% от запитаните са посочили за правилен отговор номер 10. Останалите 4% от гласовете в главата ми се съмняват относно верността на твърдение номер 1.

Е май дойде и време за заключението. Да кажем, че нещо такова ще е удачно за завършек:
За без пари - толкоз, а като си издам избраните съчинения в 2 тома - повече!
А относно заглавието на темата, бих казал само...
*бълбук*
*бълбук*

Докато чакам...

2009-01-16T18:53:00.012+02:00

So once again I'm sitting пред компа and writing глупости in my blog...
Докато съквартиранта разглежда форуми за автостоп и чакаме да се свали Family Guy, докато си пийваме колата (Бля! някой трябва да иде до магазина да купи още...) аз реших да "надраскам" нещо тука.

Get your fresh human body parts! (Чува се отзад) Как да откажеш на такава оферта, ама пък от къде да намеря сега нещо достатъчно остро, тънко и дълго, което да е подходящо за филетиране... Хех, никога не можеш да намериш подходящия инструмент когато ти трябва... Особенно ако си гладен... Странно, защо винаги огладнявам като седна да пиша тук? Сега се сещам за една хубава руска песничка: "Прилетит вдруг волшебник, в голубом вертолете и бесплатно покажет кино. С днем рождения поздравит и конечно оставит, мне в подарок пятсот ескимо..." Къде го сега тоз вълшебник, да щракне с пръсти, че да вигне download speed-а и да се свали Family Guy най-накрая, и така да остави, ама не ескимо - да остави 1 тенджера мешана скара и 2-3 кила пържени картофи... по-евтино ще му дойде от 500 ескимота.
Защо навънка трябва да е толкова студено, толкова неприятно студено, че да те отказва от мисълта да излезеш навънка, за да се сгрееш с пет-шестнайсет студени бирички...
И колата вече свърши, спрайта замина преди около 4 часа... Май пием прекалено много газирано... 3ч. и 56мин. докато се свали Family Guy... OMFG!... Restart the damn thing!
- Пиши си, пиши си душко, че няма да има суджук после... Дървото ще изсъхне! (WTF?)
- Едно суджуково дърво на терасата
- Ще му паля печка там бе!
- No! It's not enough! Ще трябва да го торим с human blood!
- I'll bleed on it!
Да, такива ми ти работи у нас в квартирата... Трудно е да не пукнеш от смях... Затва сме все undeads тука :)
Ъ да... За завършек - понеже цъкаме и bitefight покрай всичко останало - Killing time... yep... killin' LOTS of time... Та там видях еднин пич, който с огромна гордост беше написал в профила си с ОГРОМНИ БУКВИ: "Не атакувам по-силни от мен!"... Как да не се гордееш с такова изявление...
Е аз пък съм слабак и смешниик... Явно затва все скачам на по-големи от мен.
"Винаги избирай по-големия противник... По-лесно се уцелва."
- Ринсуинд

За блоговете, скуката, яйцата и салатите...

2009-01-15T09:56:00.003+02:00

"ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!"

- Смърт на Диска

Винаги съм мислил блоговете за нещо изключително тъпо, даже дразнещо на моменти... Чудил съм се каква им е мотивацията на всичките тези хора, които непрестанно задръстват страниците на блога си с всякакви глупости... Ами оказа се, че отговорът е изключително прост: Основният мотивиращ фактор на горепосочените субекти е най-обикновенната скука - vilis taedium (в превод от латински - обикновенна скука :Р). Така е... Тя е вездесъща, тя върти света (заедно с мързела), тя подхранва желанието за просперитет, стремежа към новооткривателство. Предполагам, че пещерния човек, задушен от скучното ежедневие състоящо се в трепане на невинни, но изкючително вкусни животинки (Сега си представям половин килце филенце, бацнато в тигана с три яйчица треснати отгоре, петдесетина грама топено сирене, половин чаша прясно мляко и накрая малко червен пиперец и шарена сол за вкус... Как ми потекоха лигите... А как ме мързи да си стана от мекото столче... И как не ми се ходи в мрачната и студена кухня, да зъзна докато въпросната закуска придобие завършен вид...) Ъъъъ... Пак се отплеснах... Та май нещо за пещерните хора щях да пиша, ама явно потокът на мисълта ми изтече към съвсем различни географски ширини...
Е тук трябва да отбележа, че съм за вегитарианството! Много обичам салатите - любимата ми салата я правя със суджук, луканка, шунка, кашкавал и пушен бут... Може и малко сиренце да се сложи :) Рупайте си треволяците - повече мясо за нас!
Засега туй то! Аз отивам да се заема с вече споменатата закуска, ще се опитам да не припадна от глад по пътя за кухнята, да не измръзна докато готвя, да не си отрежа повече от един крайник, да не се изгоря с горещата мазнина, да не се полея с вода, да не се поддам на изкушението да извърша някоя от по-горе прочетените от вас дейности върху моите съквартиранти...
Ха! А после кой казва, че живота бил скучен? Ъъъ... Всъщност май аз бях - малко по-нагоре...
Whatever... Бягам да закусвам... Have fun